1990–днес

След 1989 г. пазарната икономика отваря българската трапеза към света. Три десетилетия по-късно интересът се връща към традиционната и регионалната кухня — и към източниците, които я документират.

1. 1989–1990

   Вторият голям прелом

   Пазарната икономика променя ресторантьорството и хранителната търговия. Навлизат огромен брой чуждестранни продукти, марки и кухни. Частният ресторантьорски бизнес се възстановява.

2. 1990-те

   Кулинарният взрив

   Появяват се множество нови готварски книги, списания и телевизионни формати. Италианската, китайската, френската, американската и други кухни стават широко достъпни. Семейните тетрадки продължават да съществуват, но постепенно губят ролята си на основен носител на рецепти.

3. 2000-те

   Интернет променя пътя на рецептата

   Кулинарните сайтове и форумите започват да изместват печатната книга и ръкописната тетрадка. Рецептата се превръща от семейно знание в свободно достъпно дигитално съдържание.

4. 2010-те

   Възраждане на традиционната и регионалната кухня

   Засилва се интересът към местни продукти, фермерски храни, стари сортове, регионални ястия и занаяти. Шеф-готвачите започват да търсят исторически и регионални източници. Понятието „автентична българска кухня“ става все по-важно, но възниква и въпросът кое действително е исторически автентично.

5. 2020-те

   Връщане към кулинарната памет

   Все по-голяма стойност придобиват ръкописните тетрадки, старите готварски книги, професионалните рецептурници, семейните архиви и устните свидетелства. Започва по-системно разграничаване между традиционна, регионална, домашна, градска, ресторантска и стандартизирана национална кухня. Историята на храната постепенно започва да се възприема като част от културното наследство.