1870–1943

До 1870 г. кулинарното знание се предава устно — в семейството и в общността. С появата на първите печатни готварски книги то се превръща в систематизирано знание и започва документираната история на българската кухня.

1. Преди 1870

   Устната традиция

   Кулинарното знание се предава основно в семейството и общността. Формират се силни регионални различия според поминъка, климата и религията. Манастирите, еснафите, градските и селските домакинства са различни средища на хранителна култура, а постите и православният календар определят годишния хранителен цикъл.

2. 1870

   Началото на печатната кулинарна литература

   Появата на първите български готварски книги превръща устното знание в систематизирано печатно знание. Сред ключовите фигури в този процес е Петко Р. Славейков. Оттук започва модерната документирана история на българската кухня.

3. 1878–1900

   След Освобождението

   Развива се градската кухня, а османското влияние постепенно отстъпва на западноевропейското. Готварските книги са малко и съдържат твърде малко българска кухня. Готвенето постепенно започва да се превръща в занаят.

4. 1893

   Катедра „Готварство“

   В Девическото стопанско училище „Княгиня Мария Луиза“ е открита катедра „Готварство“ — важен момент в развитието на професионалното обучение по готварство и домакинство. Готварството започва да се утвърждава като самостоятелна област на практическото образование.

5. 1900–1912

   Модернизация на домакинството

   Увеличава се броят на готварските и домакинските издания. Навлизат по-систематични мерки, технологии и методи. Развива се професионална литература за консервиране, млекарство, сиренарство и месарство, а европейската кухня все по-силно присъства в българския градски дом.

6. 1903

   Първият учебник по домакинство и готварство

   Кина Косева издава първия учебник по домакинство и готварство — важен етап в прехода от предаването на практически знания към организирано кулинарно образование.

7. 1905

   Д-р Стамен Григоров и българското кисело мляко

   Д-р Стамен Григоров изследва и описва микроорганизмите, свързани с българското кисело мляко — важен момент в научното изследване на един от най-разпознаваемите български продукти. Не става дума за „създаване“ на киселото мляко: традицията е много по-стара.

8. 1916–1920-те

   Кулинарните курсове

   Готварството все по-осезаемо навлиза в системата на женското и домакинското образование. Разпространяват се тетрадки от кулинарни курсове. Рецептите започват да се записват по-систематично и да се предават между поколенията чрез писмен текст.

9. 1920-те

   Възход на модерната градска кухня

   София и големите градове развиват ресторантьорска, сладкарска и кафенейна култура. Разширява се употребата на нови продукти и техники, а домашната кухня все по-силно съчетава регионалното наследство с европейската мода.

10. 1926

    „Библиотека Домакиня“

    Поредицата на Стефана Христова е показателен пример за превръщането на кулинарното знание в достъпна практическа литература за модерната домакиня. Рецептите вече са част от по-широка култура на домакинството, храненето и организацията на дома.

11. 1927–1939

    Разцвет на кулинарното книгоиздаване

    Появяват се множество практически готварски издания и се утвърждават автори като Пенка Чолчева, Ана Хаканова и други. Българската кухня се намира на пресечната точка между местните традиции и европейската градска кухня.

12. 1930-те

    Модерната кухня влиза в българския дом

    Нови продукти, кухненски уреди и начини за съхранение променят всекидневното готвене. Развива се сладкарството, а ресторантската кухня оказва все по-силно влияние върху домашната. Появяват се рецепти и продукти, които днес често погрешно възприемаме като много по-нови.

13. 1935

    Торта „Гараш“

    Годината, с която се свързва началото на традицията на торта „Гараш“ — едно от емблематичните имена на българското сладкарство.